Бог знае
април 29, 2008В навечерието на Великден Златина реши да поправи телевизора си, „Рубин”. Телевизорът е от времето, когато по Великден даваха най-хубавите концерти, от Сан Ремо например, за да си стоят младите хора вкъщи пред екрана, а не да отиват в църквите да чакат Христос да възкръсне. Защо ли го поправям и аз, засуетила се около техника Златина от неудобство заради възрастта на приемника. Аааа, поправете си го вий, поправете си го, да сте чували някой да е откраднал „Рубин”? – посъветвал я професионално техникът. Че кой ще открадне такъв стар телевизор, казала Златина в знак на солидарност с мнението на техника. Той обаче доуточнил: не ги крадат не защото са толкоз стари, а защото са толкоз тежки, руска работа, можете ли да си представите крадец да тича, носейки 60-килограмов телевизор, тъй поне за телевизора си можете да сте спокойна, дори и да ви разбият вратата…
Съседките, които живеят над Златина, предприеха нещо, за което говорят с тон на изпечени каналджийки. Отидоха в Одрин и си купиха плодове и зеленчуци за празника. Излезе им по-евтино, отколкото ако бяха отишли до пазара. И олио в тенекия си купиха, ягоди по два лева килото… Хрумнало им, докато гледали по телевизията как румънци пазаруват по-евтино у нас. И решили и те да поемат като ято – на юг, на юг… И кацнали в Одрин.
Срещу тях живее Петя. И тя беше навита на плодово-зеленчуковата екскурзия, но остана да си приготвя багажа. Спечели зелена карта и заминава. Голям късмет тази пролет във вход „Д”, две зелени карти се паднаха.
Ония от третия етаж и те отиват до Америка, но ще се върнат. За десет дни отиват. На гости уж на някаква тяхна позната, която от години живеела там. Щели да се срещнат в Маями, времето сега било идеално за плаж. Винаги сме подозирали, че не им е чиста работата на тези хора. В нашия обикновен вход живеят, но сега вече сме сигурни, че не могат да си преброят парите – кой ходи до Америка за десет дни? Само хора, които не си държат сметка на парите. А как ги изкараха тия пари, един Господ знае.
До тях живее Катина, тя е интелектуалка. Ударението в името й е на първата сричка, иначе би било твърде обикновено. Заедно с други интелектуалки като нея засадиха в чест на Великден трийсет борчета. Те, освен интелектуалки, са и бойци на фронта на глобалното затопляне. Катина посъветвала и бабичката от първия етаж: „Бъди зелена!”, обаче бабичката й казала, че е била червена, била синя и вече не ще да е никакъв цвят. Два дни по-късно някой открадна борчетата. Да, да, засадените. Извадил ги и защо го е направил, какво ще ги прави тия борчета, Катина се чуди и мае. Да не би да е някоя конкурентна неправителствена организация от гражданското общество, гадая пред Катина. Тя обаче мисли, че й се подигравам.
Под мен живее Стела. Тя има едно детенце на три години, красиво и крехко като китайска порцеланова статуетка. Оперираха го през ноември, анестезиологът поискал 500 лв. „Аз съм този, който ще ви преспи и събуди детето.” Стела му даде парите, после ми показа по телевизора доктора. Бяха го хванали с 60 лв. подкуп. Пък на мен взе 500, изпъшка Стела. На всичкото отгоре й казаха, че операцията не била сполучлива и трябва да я повторят. А детето крехко, крехкичко…И тогава Стела започна да се моли на Господ. Къде да търся спасение, Господи, къде да търся? И Господ й отговорил: в „Гугъл”. Стела намери в интернет някакъв учебник по детска урология, поръча си го и цяла седмица, ден и нощ, го чете. Тя е безработна жена със средно образование, но по тоя учебник може да се състезава с всякакъв лекар. Сравнява Стела болежките на детето си с учебника, наблюдава го и накрая постави диагноза: детето няма нужда от втора операция, детето е зле, защото има инфекция от първата операция. Отиде при лекарите, каза че няма да им даде никакви пари, щото и тя гледа телевизия. И те потвърдиха диагнозата на Стела. Иначе бяха готови пак да теглят ножа на детенцето. А сега му лекуват инфекцията и Стела толкова се зачете в медицинските учебници, че скоро ще си я направим джипи на входа. Има Господ и стават чудеса, казва Стела на всеки и разказва как й отговорил на молитвите.
Тинка потвърждава, че стават чудеса. Тя е от едно село, в което преди Великден станали две чудеса. Първото: крадци върнали икона, която откраднали преди двайсет години. Събудили се хората и гледат – на външната стена на къщата, на три метра височина била окачена иконата, която изчезнала в деня, в който завършили къщата. Кой я окачил толкова високо, как я окачил, един Господ знае. Второто чудо: хората в селото направили великденско почистване на улиците. Организирали ги двете английски семейства, които си купили къщи в селото. Раздали им даже от техните инструменти, че и награди на най-добрите участници в почистването връчили. Разказва ни Тинка за тези две чудеса и сега ние във входа спорим – кое е по-голямото?!